Какво е Start-up
Според серийния предприемач и създател на Customer Development методологията – Стив Бланк, има шест различни вида start-up компании. Основатели на всички са „предприемачи“, но има разлики между начините за финансиране и стратегиите им.
Лайфстайл бизнес – Работиш това, към което изпитваш страст:
Лайфстайл предприемачите живеят живота, който обичат, работят единствено за себе си и преследват своята лична страст.
„Малък бизнес“ – Работиш, за да изхранваш семейството си:
Повечето предприемачи и бизнеси по света всъщност са малки фирми – това са бакалии, фризьорски салони, консултанти, пътни агенции, магазини за интернет търговия и други. Всички тези хора сами управляват бизнеса си. Собствениците на фирмите искат да притежават своя бизнес и да изхранват семейството си.
Start-up за разрастване:
Стартъпите, които могат да се разрастват, са мечтата на предприемачите от Силициевата долина и на техните венчър инвеститори. Google, Skype, Facebook и Twitter са някои от актуалните примери. От първия ден основателите им вярват, че тяхната визия може да промени света. Те искат компания, която ще се търгува публично или ще бъде придобита от друга компания, което ще генерира печалба от милиони долари. Тези стартъпи изискват рисков капитал, за да финансират своя бизнес модел, и привличат инвестиции от рисковите капиталисти (известни още като венчър капиталисти).
Start-up, който цели продажба на компанията:
Много от тези стартъпи прескачат традиционните фондове за рисков капитал, като използват колективно финансиране тип crowd-funding и финансиране от бизнес ангели. В някои случаи те успяват да изградят бизнес за милиарди, но липсата на традиционни инвеститори с рисков капитал (и на нереалистични оценки за стойността на бизнеса) премахва натиска да се постига ликвидност на всяка цена. Този тип стартъпи обикновено се продават на по-голяма компания за 5 млн. до 50 млн. долара.
Социален start-up:
Социалните предприемачи са не по-малко амбицирани, всеотдайни и мотивирани да постигнат даден ефект от всички други основатели на стартъпи. Тяхната цел е да направят света едно по-добро място.
Start-up в голяма компания:
Големите компании имат краен жизнен цикъл, а през последното десетилетие той става все по-кратък. Те повишават своята ефективност чрез намаляване на разходите. Но вече не е достатъчно просто да усъвършенстваш съществуващите бизнес модели. Почти всяка голяма компания осъзнава, че за да се справя с външните заплахи, трябва да генерира иновативни решения и изцяло нови организационни структури и умения.
Всеки от тези шест вида стартъп има различни финансови цели, изисква различен екип и използва различни стратегии за финансиране. Досега инвеститорите са се отнасяли към тях като към умалени версии на големите компании, но вече разбираме, че това просто не е правилният подход. Големите компании използват познати бизнес модели, а стартъпите са временни организации, които търсят мащабируем и повтаряем бизнес модел.
Финансиране
- Заем
Заемът е най-лесният и традиционен начин да получиш финансиране. Твоята компания получава определена сума пари и се задължава да ги върне след определено време заедно с лихва. В банковите среди можеш да срещнеш термина “инвестиционен кредит”. Разбира се, не е толкова просто. Много често инвеститорът, бил той банка, инвестиционен фонд или пък който и да е друг, ще поиска да дадеш гаранция за това, че ще върнеш поне някаква част от парите. Тази гаранция се нарича обезпечение и често се състои в залог на целия ти бизнес.
Плюсовете на този тип финансиране са, че ти ще запазиш пълния контрол над своя бизнес и ще знаеш много добре какви цели трябва да постигнеш и за какъв период. Тази яснота ще ти даде възможност да планираш добре приходите и разходите си. Минусите са, че, ако нещата отидат на зле, то е доста вероятно да изгубиш всичко. Или използваш заема, за да развиеш бизнеса си и успяваш да го върнеш, или не успяваш и инвеститорът започва да продава активите, които си придобил. Златна среда общо взето няма.
- Финансиране с приемане на съдружник
Някои инвеститори предпочитат направо да придобият част от бизнеса ти или казано с други думи да станат съдружници. Начинът, по който това се случва зависи от правната форма на компанията ти. Ако тя е ООД или ЕООД, то инвеститорът ще получи дялове в капитала. Ако пък е акционерно дружество, то той ще си закупи акции. На практика ти продаваш част от бизнеса си и вече си имаш съдружник. В замяна на това инвеститорът ще получава съответната част от печалбата, ако проектът е успешен. Това е същинско рисково инвестиране.
Хубавото е, че дори нещата да не потръгнат както си очаквал, то компанията няма да има да връща заеми. Именно затова финансирането е рисково. Инвеститорът поема риска, че компанията може и да не успее. Освен това инвеститорите, които избират този начин на финансиране, обикновено са хора с познания в съответната област на бизнеса. Техният опит може да ти бъде много полезен, особено, ако самият ти не си съвсем наясно с някои аспекти на ръководенето и развитието на компанията.
Неприятното е, че ще загубиш част от контрола върху бизнеса, тъй като дяловете от капитала, който инвеститорът ще придобие, ще му дава права и да гласува при взимането на някои решения. Разбира се, докато ти имаш “контролния пакет” акции или дялове, всичко е наред. Трябва да знаеш, обаче, че в договора, който ще сключиш, ще има клаузи, които ограничат правото ти да приемаш или изключваш съдружници. От друга страна занапред ще трябва и да делиш печалбата, която реализираш.
- Конвертируем дълг
Конвертируемият дълг е нова форма за финансиране в България, но това далеч не е така за САЩ и ЕС, където използването на този метод е предпочитана практика. Той всъщност представлява съчетание между първите два способа. Първоначално получаваш заем, но впоследствие той може да се трансформира в част от капитала на компанията ти – дялове или акции на цена, която се договаря предварително. Това се случва в момента, в който трябва да върнеш заема, който си взел. Например твоята компания има 100 акции и получава конвертируем заем в размер на 50 000 лв. за една година с 10 % лихва при условие, че на падежа той може да се конвертира в акции, всяка от които на цена 1000 лв. След една година твоят заем, заедно с лихвата е 55 000 лв. и се конвертира в 55 акции, които твоята компания новоиздава. Инвеститорът няма да купи част от твоите акции. Ти ще си имаш твоите 100, а той неговите 55, т.е. компанията ще има общо 155 акции. И всеки ще има съответния дял от печалбата, право на глас и т.н.
Договорите за такъв тип заем могат да бъдат доста сложни и специфични. Основното, за което трябва да внимаваш е какви са условията за конвертиране на заема. В някои случаи ти можеш да изплатиш заема заедно с лихвата, в който случай няма да се стигне изобщо до приемане на нов съдружник. Често, обаче изборът е за твоя инвеститор. В края на периода на заема той ще може да реши дали да иска да му върнеш парите или пък да му продадеш дялове или акции. Ако твоят бизнес може да върне заема, то значи се развива добре и инвеститорът ще предпочете да участва в капитала. Ако, обаче, не може, то е вероятно инвеститорът да си го поиска. Във всички договори за този тип финансиране се уговаря, че инвеститорът ще може да конвертира своя заем и в случай, че ти набереш допълнително финансиране. По този начин се осигурява сигурност на инвестицията.
Когато сключваш договор за финансиране чрез конвертируем дълг е важно да обърнеш внимание на четири много важни въпроса:
- При какви условия заемът се конвертира?
- Можеш ли да погасиш заема предсрочно?
- Кой решава, дали заемът ще се конвертира или ще се изплаща?
- В колко акции или дялове ще може да се конвертира заемът заедно с лихвата?
Източници:
Търговски закон
Закон за задълженията и договорите