Ценова политика

Ценова политика

Търговия

Ценова политика. Основни ценови стратегии. Главни фактори, влияещи върху цените. Подход при ценообразуването. Ценова и неценова конкуренция. Закон за търсенето. Ценова еластичност на търсенето. Маркетингови ценови ”трикове”

Ценова политика

Ценовата политика е система за стратегическо и оперативно управление на цените. Тя е инструмент за реализиране маркетинговата, пазарната и бизнес политиката на фирмата. Ценовата политика е съвкупност от дългосрочни цели в областта на цените, както и действията за достигането им.

Ценовата политика има няколко елемента:
– определяне на основните дългосрочни и краткосрочни цели за цените
– формулиране на основните принципи на ценообразуването и границите на отклонение от тях
– изграждане на организация на ценообразуването и утвърждаване на функциите и задачите на звената
– вземане на конкретни решения по цените, изменението и регулирането им

Ценовата политика трябва да бъде еднозначна и ясна, да съдържа реално достижими цели. Трябва да се направи анализ на стоката, пазара, търсенето, конкуренцията, състоянието на фирмата, за да се формулират точно целите на фирмата.

Ценовата политика е включена в маркетинговата политика защото се проявява в процеса на продажбите и пазарната дейност. Избраната и реализирана ценова политика има въздействие върху рентабилността, доходността, печалбата, финансовата стабилност, конкурентно способността.

Основна цел на ценовата политика е разкриване на цена и такива продажби, които да доведат до баланса между разходите за производството на стоката и разходите, които потребителите правят за придобиването й. Определянето на цените е ориентирано към търсенето.

Фирмата извършва действия в зависимост от репутацията, която иска да постигне, да създаде благоприятна представа за себе си. Основно оценката на купувача зависи от равнището на цените, тя има долна и горна граница. Но това равнище е различно за различните социални и подоходни групи.

Видове ценови политики:

Фирмата избира своята ценова политика, но тя може да бъде също комбинация между няколко вида. Също така може да има промени в зависимост от пазара. Основните видове политики очертават границите на поведение на фирмата.

  1. В съответствие с гъвкавостта на цените:
    – Политика на една единствена цена – определя се една цена за всички видове купувачи. Улеснява се управлението на цените. Подържа добър имидж на фирмата-
    – Политика на различни цени – различна цена за различни купувачи. Определя се ценови диапазон. Прилага се при преки продажби, при скъпи луксозни стоки. Осигурява бързо реагиране на промените, но води до диференциран подход към купувачите, а от там до недоволство.
  2. Според равнището на цените:
    – Политика на високи цени – при нови продукти. В зависимост е от жизнения цикъл на стоките.
    – Политика на ниски цени – има две разновидности – политика на проникване и въвеждащо ценово поведение.
    – Политика на максимална печалба – тя се възприема най-широко. Изисква обвързване на цената с пределните разходи, приходи и печалбата.

Основни ценови стратегии

Ценовата стратегия е основен елемент на маркетинговата стратегия. Ценообразуването във фирмата винаги има стратегически характер. Ценовата стратегия взаимодейства двустранно с ценовата политика и ценовата тактика. От една страна тя реализира ценовата политика, а от друга страна е база за определяне на цените.

Характеристики:
– ценовата стратегия е динамична система от решения и действия в сферата на цените
– има роля за постигането на бизнес целите на фирмата
– реализира конкурентоспособност
– тя е съвкупност от съотношения и взаимовръзки между елементите на цената – разход, печалба, данъци, търговски отстъпки.

Конкретната технология, по която се формира цената е методът

Видове ценови стратегии:

Ценовите решения за всеки случай, сегмент и фирма са различни и специфични. Във връзка с това се формират и проявяват различни видове стратегии. Всички те целят осигуряване на успешна реализация на фирмата и ценови предимства.

Класифицирането на ценовите стратегии се основава на това, че ценовата стратегия е технология за стратегическо и оперативно управление, за провеждане на ценовата политика и решенията в ценовата стратегия са насочени към разкриване на конкурентните възможности на фирмата. Ценовите стратегии се класифицират на две равнища:
– ценови стратегии, свързани с факторите на външната среда и такива, свързани с факторите на вътрешната среда
– ценовите стратегии, свързани с външната среда се делят на свързани с конкурентите и свързани с потребителите
– ценовите стратегии, свързани с вътрешната среда се делят на свързани с маркетинговия микс и с обслужването

Ценови стратегии на нови стоки. Има две основни стратегии:

  1. Обиране на каймака. Първоначално се определят високи цени с цел извличане на максимална печалба. След това цените постепенно намаляват с разширяването на пазара. По този начин се привлича следващия слой потребители, които са готови да купят при новата по-ниска цена. Така се извлича максимална финансова изгода от различните пазарни сегменти. Тази стратегия се използва докато стоката е без конкуренция, има клиенти готови да купят при висока цена за новост и качество, а търсенето е нееластично. Използването на тази стратегия за дълго време изключва появата на конкуренция. Стратегията може да има успех при наличието на няколко условия: достъпа до технологиите е ограничен; качеството, полезния ефект и имиджа на продукта отговарят на високата цена; съществува голямо търсене от страна на достатъчно голям брой потребители; и др.
  2. Проникване на пазара. Прилага се когато фирмата иска с ниски цени да завладее по-бързо голям пазарен дял. По-големите продажби намаляват разходите и правят възможно прилагането на по-ниски цени. Стратегията е успешна, ако пазарът е чувствителен към цените и ниската цена води до неговото разширяване, както и когато ниската цена е неприемлива за конкурентите.

Ценови стратегии на продуктовия микс. Продуктовия микс е съвкупност от продукти или варианти от продукти, които фирмата пласира. Използват се четири стратегии на активност и пасивност на ценообразуването в зависимост доколко активно цената е включена в маркетингова стратегия:

  1. Силно активна. Високите цени са израз на високо качество и имидж. Цената е основната маркетингова стратегия.
  2. Слабо активна. Продуктите са с приемливо качество на ниски цени. Стратегията е насочена към ниски цени.
  3. Силно пасивна. Цени над конкурентните, но потребителите се привличат чрез неценови фактори
  4. Слабо пасивна. Продуктите са с ниско качество в сравнение с конкурентните продукти без да се набляга на цените.

Ценови стратегии при усъвършенствани стоки. Възможни са девет стратегии като се определи иновационността в зависимостта качество – цена. Решението за следване на една от тези стратегии трябва да се вземе след преценка на пазарното търсене, конкуренцията и техните изменения.

Ценови стратегии при стандартни стоки. Основен проблем при ценообразуването на стоки в зряла фаза на техния жизнен цикъл е ценовото им позициониране спрямо конкурентните стоки. Трябва да се определят най-силните конкурентно способности на фирмата и ориентирането към тях.

Стратегии:

  1. Стратегия на най-ниски разходи. Изисква значителни инвестиции с цел намаляване на разходите, предлагане на по-ниски цени от конкурентите и завладяване на голям пазарен дял.
  2. Стратегия на диференциране. Изисква създаване на силно диференцирани стокови линии и маркетингова програма. Фирмата предлага големи възможности за избор на потребители чрез разширяване или задълбочаване на асортимента и така се отличава от конкурентите.
  3. Стратегия на фокусиране. Предполага концентриране на маркетинга върху няколко пазарни сегмента и завоюване на лидерска позиция при задоволяване на потребности.
  4. Стратегия „по средата на пътя”. Разпиляване на силите и ресурсите в няколко стратегически направления едновременно – най-ниски разходи, най- добро обслужване, най-голям полезен ефект и др. Често има неблагоприятни последици от тази стратегия поради разпиляване на фирмените ресурси в няколко стратегически направления едновременно.

Ценови стратегии при асортимент от стоки. Ценообразуването на набор от стоки е по-трудно, тъй като те са свързани по отношение на търсенето, потреблението, разходите и конкуренцията . Целта е да се максимизира печалбата от целия стоков микс, а не от отделните асортименти. Утвърдили са се следните стратегии в практиката:

  1. Стратегия на ценови линии. Изисква качествените разновидности на една и съща стока да бъдат разграничени по цена. Ако разликата между цените на две стоки с различно качество е малка, то потребителите ще предпочетат по-качествената, т.е. печалбата ще нарасне, ако разходите за тези стоки се различават в малка степен. Ако ценовата разлика е голяма ще има потребители от различните подоходни групи. Много фирми предпочитат да определят малък брой ценови равнища за всички видове стоки от една асортиментна група – напр.три равнища за костюми- 20 лв., 30 лв. и 50 лв. По-малко на брой ценови линии имат по-голям обем продажби, повече клиенти, по-добър контрол върху запасите, по-бърз оборот и печалби. По-ниски цени на асортиментна група се налагат за стоки, които са свързани с употреба с други стоки – комплект, на които се разчита да увеличат продажбите. Разликите в цените на отделните асортименти трябва да се основават на различия в качеството и на представата на потребителите за горна и долна граница на цената.
  2. Стратегия на ценовите зони. Изисква съвместна продажба на стоки от различни асортиментни групи, но от еднакви ценови линии. Всяка ценова линия формира малка част от продажбите, но тяхното общо количество увеличава обема на продажбите. Най-често се формират три ценови зони, в които е концентрирана покупателната възможност на потребителите. Най-голямата зона е разположена в средата на ценовия диапазон и заема 50 – 70% от продажбите.Стимулиращата зона се намира в по-ниското равнище на цените и разходите. В зависимост от клиентите тази зона може да реализира значителен обем стокооборот. Престижната зона се характеризира с най-високи цени на стоките и заема относително малка част от обема на продажбите.
  3. Стратегия на единствена цена. Предполага всички предлагани стоки да имат една и съща цена, независимо от характера и приложението им. Предимствата на тази стратегия се изразяват в това, че клиентите не очакват намаление в цената, персоналът не е подложен на натиск за редуциране на цените, може да се използва продажба на самообслужване.
  4. Стратегия на множествено ценообразуване. Използва се когато стоките може да се продават в по-голямо количество или в комплект. По този начин потребителя може да заплати по-малко за по-голямо количество или за комплект, отколкото да закупи стоките индивидуално. Това е често прилаган начин за стимулиране на продажбите. Цената на комплекта трябва да е съставена така, че да е привлекателна за клиента, да го убеди, че е по-изгодно да купи комплекта, а не отделни стоки. Лекото намаление на цената се компенсира от увеличения стокооборот.
  5. Стратегия на ценообразуване на основни и допълващи стоки. Трябва да се определи кои стоки са основни и кои ги допълват, т.е. кои стоки попадат в базисната цена и кои са по желание на клиента. Има две крайности:
    – предлага се възможно по-евтин базисен модел и множество допълващи асортименти, които са по желание на клиента
    – предлага се напълно комплектован модел, но с висока цена, която може да е непривлекателна за потребителите
  6. Стратегия на ценообразуване на стоки, свързани в употребата си. Както в предходната стратегия основен въпрос е да се определи цената на основната стока и на свързаните с нея стоки така, че продажбите и печалбата да растат. Напр. фотоапарат и лента и др. Обикновено основната стока е на по-ниска цена, за да се привлекат клиенти, а допълващите стоки са на по-висока.
  7. Стратегия на ценообразуване на дефектни, залежали и нетърсени стоки. Ако тези стоки нямат полезност за потребителите, а избавянето от тях не е много евтино, това ще се отрази на цените на основните стоки. Приема се всяка цена, която покрива разходите по доставката и съхранението.

Главни фактори, влияещи върху цените

Според съвременният маркетинг всички решения върху цените, опират до сложен комплекс от фактори, които могат да се групират около три основни проблема:

разходи по производството и реализацията на продукта, състоянието на търсене и конкуренция

  • Разходи по производството и реализацията на продукта

Всеки производител се стреми да постигне такава цена за продукта си, която да покрива разходите по производството и реализацията и да вкл. справедлива печалба за вложените усилия.

  • Разходите се разпределят на: условно постоянни и условно променливи
  • Условно постоянни са фактори, които остават неизменени, независимо от обема на производствената продукция
  • Условно променливи са разходи, които се променят с промяната на обема на производствената продукция
  • Според начина на отнасяне в себестойността на изделията разходите са преки и косвени
  • Преки са тези, които са непосредствено свързани с изработването на определен продукт
  • Косвени са тези, които са свързани с изработването на няколко вида продукти и разпределение на пропорционална основа м/у тях.

Определената пълна себестойност служи за основа на определяне на цената.

При нейното определяне трябва да се следят допълнителните разходи за производството на всяка следваща единица продукция. Мах. печалба има, когато допълнителните приходи са единица продукция и са по високи от допълнителните разходи.

  • Характер на търсенето

Между цената и търсеното съществува т.нар. зависимост, т.е. закон за намаляващото търсене. Повишаването на цените води до намаляване на търсенето и обратно. Реакцията на потребителите относно измененията в цените се изразява чрез еластичност на търсенето:

% на изменение на Q

Е =

% на изменение на р

  • Еластичността на търсенето се проявява в три форми:
  • Еластично търсене Е > 1
  • Нееластично търсене Е <1
  • Систематична еластичност Е = 1

Еластичността на търсенето на цената зависи от две неща: степен на насъщна потребност и наличието на стоки заместители

  • Степента на насъщна потребност, която стоката задоволява това са стоки за първа потребност ( хляб, вода ), които не се влияят от промените в цените, т.е. нееластично търсене.
  • Наличието на стоки – заместители, стоки задоволяващи една и съща потребност. Колкото повече заместители има толкова по еластично е търсенето.

Еластичността на търсенето на цената е различна в зависимост от равнищата на търговия едро и дребно.

На равнището на дребно еластичността е по голяма тази на равнище търговия на едро, разликата м/у двата вида еластичност е пропорционална. Неголеми изменения в предлаганите количества ще предизвика големи колебания в цените. Еластичността на търсенето на цените пряко влияе в/у измененията в общите приходи от реализацията.

  • При еластичното търсене при увеличение на цената на стоката продажбите ще намалеят, а оттам и общите приходи на фирмата и обратно.
  • При нееластичното търсене при увеличение на цената продукта, продажбите остават на същото равнище и приходите са същите.

Освен влиянието върху приходите еластичността на търсенето от цените влияе върху разходите.

При нарастване на продажбите се променят и общите разходи, което влияе върху формирането на печалбата на фирмата.

  • Характер на предлагането

Изменението на цените предизвиква реакция и в предлагането. Съществуват разлики между реакциите при търсенето и предлагането при изменения в цените: търсенето реагира моментално на промяната в цените, а предлагането със закъснение.

В посоката на изменение, тя е противоположна при двете.

  • Жизнен цикъл на продукта

Всяка фирма се стреми нейният продукт да се задължи по дълго време на пазара и да премине през всички фази на жизнения цикъл. През първите две фази определянето на цената трябва да се съобразява с еластичността на търсенето и с наличието на стоки заместители.

  • Продукти при които търсенето е еластичност, т.е. ако с излизането на пазара продукта е с висока цена, той ще отблъсне потребителите и те ще се насочат към заместителите. Това ще доведе до удължаване на първата фаза.
  • Продукти при които търсенето е нееластично цената може още с въвеждането на продукта на пазара да бъде по висока.Тука производителят реализира печалба още през първите фази. Препоръчително е цената през първите две фази да е пробивна, за да може към втората фаза да има 1/3 потребители и продажбите да се увеличат, за да има фирмата продажби.
  • При третата фаза продуктът вече е известен, продажбите са достигнали мах. равнище на пазара започват да се появяват нови продукти.
  • През четвъртата фаза снижаването на цената е важна за удължаване на жизнения цикъл на продукта.
  • Конкуренция на пазара

Съществуват 3 вида пазари според броя на учените:

  • Полипол голям брой дребни производители предлагат стоки от един вид на пазара
  • Олигопол повече производители предлагат едни и същи стоки на пазара, но няколко от тях имат значителен пазарен дял
  • Монополен пазар една фирма предлага уникален продукт и фирмата диктува неговата цена
  • Психологическа, приемлива за потребителя цена

Специалисти в предприятието определят цената на продукта, като изхождат от разходите. Съвременният маркетинг изхожда, че се тръгва от търсенето, за да се научи, каква цена е готов да плати консуматора и какво качество иска. Цената, която консуматорът е готов да плати за даден продукт се нарича психологическа или приемлива цена.

Подход при ценообразуването

Модели на ценообразуването

Стратегическия модел е основен елемент на ценовата стратегия. Модела определя принципите за формиране на цените във фирмата и възможностите за отклонения от тях. Има два основни вида стратегически модела в зависимост от обхвата на разходите:

  1. Модел на пълните разходи /себестойност/. Цената е сума от разходите и предварително определен размер печалба. Калкулира се себестойността на цялата произведена за определен период продукция и на единица продукция. Определя се печалбата по вътрешно фирмени критерии. Двете получени суми се сумират, планират се брутните приходи и цената се определя чрез прякото им разделяне на количеството продукция. Модела е лесен и удобен.
  2. Модел на променливите разходи. Отчитат се всички пазарни фактори, а разходите са долна граница на цената.

Използват се много тактически ценови модели. При тях чрез отчитане влиянието на различни фактори се разкриват оптималните за фирмата ценови равнища. Рамката на цената е очертана от разходите и най-високата цена, при която търсенето клони към нула.

Методи на ценообразуването

Процесът на ценообразуване изисква от фирмата да се съобразява с много фактори, влияещи на цените. Това налага избор на адекватен за фирмата метод за ценообразуване. Методът е конкретната технология, по която се формира цената и се натрупват нейните елементи. Методът трябва да съответства на ценовата стратегия.
Има две основни групи методи:

  1. Методи за формиране на изходно равнище на цената. Те осигуряват непосредствено определяне на равнището на цената на всяка стока. Цените се диференцират в съответствие с различията на разходите
    1.1.Калкулативни методи – Това са методи за формиране на изходно равнище на цените. При тях основа за формиране на цените са производствените разходи, т.е. себестойността. Всички останали елементи на цената се определят последователно на тяхна основа и се натрупват. Цените изразяват условията на производството и реализацията. Видове:
    – Разходно – калкулативен метод. При него се калкулират себестойността на единица продукция, а след това се определя размера на продажбата като процент от калкулираната стойност. Другите елементи на цената се определят допълнително и се натрупват към себестойността. Точно се определя долна граница. Не са съобразени пазарните условия.
    – Метод разход плюс печалба. Основни елементи са себестойността на единица продукция и печалбата. Има минимални различия от разходно – калкулативния метод, изразяващи се в определянето на нормата и размера на печалбата.
    – Метод недопускане на загуби. Обвързва се цената с продажбите. Първо се планират продажбите в съответствие с пазара; калкулира се себестойността на цялото количество планирани продажби и накрая се определя доходността им.
    – Метод на пълните разходи. Използва се главно за формиране на офертни цени. Калкулира се пълният размер на разходите и към тях се прибавят планираната печалба и ДДС.
    – Метод на преките /променливите/ разходи. Обвързва се цената с количеството на продажбите, приходите и печалбата. Осигурява гъвкави ценови реакции на фирмата. За основа на цената се приемат само преките разходи при определена достижима критична за фирмата точка на продажбите.
    – Агрегатен метод. Използва се при формиране на цени на сложни много съставни и диференцирани изделия. Търсят се възможности за бързо и точно определяне на цената на всеки нов модел на съответното базово изделие.1.2.Методи на цени на крайна реализация – Тези методи осигуряват пазарна ориентация на ценообразуването, като цените се определят в зависимост от пазарната ситуация. Видове:
    – Метод на текуща пазарна цена. Съобразен е с равнището на конкуренция. Метода е широко използван. Състои се във възприемане на установените текущи конкурентни цени, без съобразяване с разходите на фирмата. Печалбата е резултатна величина. В зависимост от пазарните си позиции фирмата може да завиши или понижи цените си от тези на конкурентите.
    – Целеви метод. Прилага се при нови за фирмата стоки. Определя се диапазон на цената. По обратен път се формира цената, за да се определи равнището на разходите, при което да се продава в определения ценови диапазон.
    – Ценностен метод. Обвързан е с оценката на потребителската ценност и полезност на стоката. Цената се определя от търсенето.
    – Пазарно – аналитичен метод. Съобразява се с пазара и фирмените възможности. Той е многоетапен метод.
  2. Методи за определяне на икономически обосновани съотношения между цените на различните стоки. Основават се на особеностите и техническото равнище и качеството на стоките. Цената се формира в точно определено съотношение към цените на аналитични, взаимозаменяеми или конкурентни стоки.
    2.1.Параметрични методи – Прилагат се при формиране на цените на еднотипни, но диференцирани стоки. Определят се от взаимовръзките между технико – икономическите параметри на стоките. Чрез тези методи се диференцират цените в зависимост от диференциацията на стоките и с тяхното техническо равнище и качество.
    – Метод на относителните цени. Той е широко използван. При него се определя относителна цена за единица основен параметър на изделията, напр. масленост на млякото, градус на алкохола и др.
    – Метод на функционалните зависимости. Основава се на функционалните зависимости между цените и техническо – икономическите показатели на изделията. Има стремеж за изгода както за потребителите, така и за производителя чрез коефициент на изгода.
    2.2.Методи на сравнителната ефективност – Определя се цена, която отразява технико – икономическите особености и мястото на стоката сред аналогичните й. Цените се определят в зависимост от техническото равнище, качеството и диференциацията на стоките.
    – Сравнително – аналитичен метод. Използва се при взаимозаменяеми продукти. Основават се на цената на конкурентните стоки, като се търси оптималното съотношение между цена и качество. Цената се коригира с индекса на качеството.
    – Метод на сравнителната икономическа ефективност. Основава се на съпоставката със стар продукт, с неговата изгода за потребителите и производителя. Съпоставят се разходите на новия и стария продукт. Определят се долна и горна граница, при които за производителя е изгодно да се произведе и новия и стария продукт.

Ценова и неценова конкуренция

Ценова конкуренция

Ценовата конкуренция се използва главно от дребните предприятие в борбата им с монополите, за съперничество с които те нямат сили и възможности в сферата на неценовата конкуренция. Освен това, ценови методи на конкуренция се използват за навлизането в даден пазар с нови стоки, а така също и за укрепване на позициите на рязко изостряне на проблемите, свързани с продажбите.

При пряката ценова конкуренция предприятията широко рекламират намалението на цените на произвежданите и наличните на пазара стоки.При скритата ценова конкуренция предприятията въвеждат на пазара нови стоки със съществено подобрени потребителски свойства, а повишават цената непропорционално малко.

Неценова конкуренция

Неценовата конкуренция поставя на преден план по-високото качество, отколкото при конкурентите.

Към неценови методи на конкуренция се отнасят и предоставянето на по-голям комплект услуги на купувачите, намаленото потребление на енергия, екологично чиста продукция и други аналогични подобрения на потребителските свойства, които се наредиха през последните години сред най-важните аргументи за конкурентноспособността на дадена стока.Маркетинговите методи и средства за определение на предприятието също могат да бъдат отнесени към неценовите форми на конкуренцията. Едно от най-силните оръжия на неценова конкуренция е рекламата.

Закон за търсенето

Когато цената расте, търсенето спада – обратна зависимост между цената и броя на купувачите.

 

 

Ценова еластичност на търсенето

Ценовата еластичност на търсенето (т.е. еластичност на търсенето по отношение на цената, price elasticity of demand) представлява отношението между процентното изменение на количеството търсени стоки към процентното изменение на цената. Зависимостта се изразява като .

Примери за стоки, които проявяват ценова еластичност по отношение на търсенето, са чай, кафе, захар.

Търсенето се нарича еластично, когато малки промени в цената на дадена стока или в доходите на потребителите се изразяват в големи промени на търсенето на тази стока.

Три основни фактора определят еластичността на търсенето:

  • мястото на стоката сред приоритетите на потребителите,
  • наличието и броят на евентуални стоки-заместители,
  • времевият хоризонт.

Когато дадена стока е от първа необходимост, например хляб или лекарство, тя проявява много по-ниска еластичност на търсенето, отколкото много други стоки. Дори голямо повишение на цената на хляба няма чувствително да промени търсенето му, поради мястото, което той заема в потребителската кошница. От друга страна, ако дадена стока има достатъчно много и достатъчно качествени заместители на пазара, повишаването на цената ѝ ще доведе до спад на търсенето към нея, тъй като потребителите ѝ ще се преориентират към стоките-заместители. На трето място, сравнителният анализ показва пряка зависимост между степента на проявление на еластичността на търсенето и времевия хоризонт: колкото по-продължителен е периодът на постоянно изменяне на цената на дадена стока, толкова по-еластично става търсенето, поради ефекта на адаптация на потребителите към променящата се пазарна среда.

Маркетингови ценови ”трикове”

 

Ценовите трикове са друг инструмент за въздействие върху клиентите. С тях се цели повишаване на продажбите, като се използват различни черти в психологичния профил на купувачите. Към групата им спадат:
– закръглени и незакръглени цени;
– рекламни цени;
– ценообразуване по обичай – масовите стоки от първа необходимост дълго си запазват обичайната цена;
–  фиксирано място за цената върху потребителската опаковка;
–  линейно ценообразуване по продуктови линии – за всеки сегмент се определя фиксирано ценово равнище;
– цена на комплект от продукти, завършваща на нула;
–  овални (закръглени) и ръбести (остри) числа в края на цената.
Към микса на цената може да се отнесе също коефициентът на еластичност на търсенето. Коефициентът показва как се променя търсеното количество стоки при единица изменение на цената. Търсенето може да бъде повече или по-малко чувствително, повече или по-малко еластично от промените в цената, в зависимост от вида на продукта, пазарната конюнктура, културните особености на целевата група клиенти. Търсенето е по-малко еластично, ако продуктът няма заместители или липсва конкуренция; ако клиентите бавно променят потребителските си навици и не искат да търсят по-евтини стоки или считат, че цената оправдава предложеното качество и допълнителни услуги.