Факторингът като форма на посредничество

Същност и характеристика на факторинга като форма на търговско посредничество.

Факторинга е нова форма на търговско посредничество, като възниква в началито на ХХ век в САЩ. В литературата се определя като търговска дейност, при която една фирма наречена фактор поема отговорност да събира вземания на други фирми. Така факторингът поема цялата отговорност да възстанови дължимите вземани от купувачите на стоки и услуги и да ги защити от недобросъвестни длъжници. Чрез тази сделка продавачът прехвърля всички необходими действия по инкасиране на вземанията от клиентите към фактора.

В литературата факторингът се определя и като финансова търговска посредническа операция. В крайна сметка факторингът като търговска сделка е свързан с покупко- продажба на права по вземанията и това се отнася както за извършени търговски сделки така и за права за вземания произтичащи от бъдещи сделки. В началото, когато се появява факторингът изпълнява посреднически функции, но постепенно с течение на времето и с разширяването на външно- търговската дейност на фирмите, се увеличава необходимостта от бързо ликвидни средства, в следствие на това факторингът постепенно обогатява съдържанието си и освен дейностите по събирането на вземанията от клиенти той започва да пристъпва към продаване на стоки независимо от това кога ще бъдат инкасирани вземанията. По този начин факторинговата търговска сделка започва да съчетава както посреднически операции така и финансови операции. Има няколко условия, за да може да се осъществи функцията на факторинга като посредник и субект за извършване на финансова операция:

• Да е осъществена търговска сделка по продажбата на стоки или да съществува идея за осъществяване на продажба в бъдещ период
• Разплащането да не е кеш, което означава, че моментът на сключването на сделката и инкасирането да не съвпадат

Факторинговата сделка е последваща сделка, която следва търговска сделка по продажбата на стоки и от която продажба се поражда правото на вземания от страна на фактора.

Последователност на стъпките за извършването й е:

1. Договор за покупко- продажба между продавача и купувача
2. Доставка на съответните стоки на купувача
3. Дългово свидетелство от купувача на продавача, в което да са отбелязани: страните по сделката, кума на контракта по сделката, срок ( дата на падежа), вид на валутата.
4. Договора за извършване на факторинг е договор, чрез който се предоставя правото на вземани от страна на продавача ( доставчика)
5. Предоставне на дълговото свидетелство от продавача на фактора
6. Плащане на около 80%- 90% от вземанията от по дълговото свидетелство
7. Искане, което прави фактора, чрез което предявява вземани , които трябва да се получат от купувача и които са отразени в дълговото свидетелство
8. Издължаване на купувача към фактора

• Изплащане на останалите 10%- 20% от договора.

Тези стъпки показват, че във факторинговото посредничество участват три субекта. Основни функции на факторинга като търговско посредническа сдека се свежда до нколко момента:

• Посреднически функции по инкасиране на вземания от продажби от купувача и прехвърлянето й по сметката на продаваче
• Функции по финансиране на продавачите
• Функции по счетоводно отчитане,
• Застраховане и защитна функция срещу неплатежоспособност или некоректност на купувачите на стоките

Успоредно с факторинга, съществува и друга форма на търговска сделка, която осъществява това посредничество- Форфетиране. Про него продавачът на стоките ги продава на кредит и получава от купувача Ценни книжа. Плащането с тях е обезпечено с нанесено върху документите поръчителство от банка . В последствие продавача на стоки продава Ценните книжа на така наречени форфетьор, а той може да бъде банка или друга финансова институция. При продажбата на Ценните книжа продавачът получава веднага определена сума след като се приспадне цената за услугата( сконто). Сделката по форфетинг обикновено се сключва след като се постави споразумение между продавача и форфетьора за продажба на издаденият документ от прод. Менитялница запис на заповед.

Форфетирането се прилага за стоки с инвестиционно приложение.

Форми на факторингово посредничество.

– В зависимост дали продавачът информира купувача за сключената факторингова сделка между него и фактора:

• Нотифициран( явен факторинг). В този случай писмено се уведомява купувача, че се предоставят правата по вземания на трета страна, наречена фактор. Основния недостатък е това, че продавача изразява недоверие в платежоспособността на купувача
• Ненотифициран( таен факторинг). В този случай продавача не уведомява купувача за намесата на тази трета старна. Така купувача превежда равностойността на сделката по сметката на продавача, който след това ги прехвърля по сметката на фактора. Това действие означава, че продавачът действа като представител на фактора. Икономическият смисъл на тази форма се изразява в обстоятелството, че продавачът на стоката запазва дълготрайността на търговските се взаимоотношения с клиентите си.  В търговските отношения се прилагат и други форми на факторинг, при която продавачът пряко продава стоките на фактора срещу заплащане, а факторът упълномощава продавача за неговите сметки на съответните купувачи.
• В зависимост дали факторът поема риск за неплатежоспособността на купувача:
  • Същинска форма на факторинг- със сключването на сделката фактора поема рисковете от неплатежоспособност на купувача. Това означава, че при неплатежоспособност факторът няма право на регресен иск, т. е. правото да изисква от продавача да му върне предоставените авансова сума по сделката.
  • Несъщински факторинг- факторът не поема риска при проява на неплатежоспособност на купувача. Целият риск е се поема от продавача. В този случай фактора има право на регресен иск за авансовата сума по сделката.