Невербални комуникации.

Езикът на тялото, очите.

Позата и жестът като източник на информация. Разстояние в деловото общуване.

Невербална комуникация

Невербална комуникация – това е общуване, при което се използва потенциала на човешкото тяло за изразяване на мисли, чувства, както и за подсилване на съдържателната страна на информацията.

Невербалната комуникация се реализира чрез знаци и сигнали с неречев характер. Включва съобщения, предавани от различните части на тялото, гласа, пространственото поведение, външния вид.

Представя се обикновено като параобщуване, но може да има и самостоятелна употреба. Не бива невербалните средства да се разглеждат опростено като алтернативи на речта.

Трябва да се подчертае, че невербалното общуване притежава твърде съществени характеристики в сравнение с речта:

– тя е по-директна, по-обща, спонтанна;

– няма точен езиков еквивалент;

– има силно присъствие при някои социално-психически механизми, като внушение, заразяване, подражание, убеждаване.

– невербалните послания по-бързо се възприемат и осъзнават, реагирането е по-бързо, често и автоматично в сравнение с вербалното общуване;

Невербалната комуникация невинаги изисква такава мисловна задълбочене мисловна интерпретация;

– невербалните средства съдействат за изразяване на чувства и състояния, които не винаги могат да бъдат прикрити;

– декодирането и реагирането на невербалните послания става много по-автоманично и сякаш безсъзнателно;

– понякога се предпочита поради очаквани неблагоприятни последици от речевото въздействие;

– налице е двупосочност във връзката с речевата комуникация – тя я отрича или утвърждава.

Това е така, защото периферните действия на тялото и краката се намират под по-слаб съзнателен контрол и трябва да се знае, че чрез тях по-лесно се открива лъжата.

– невербалните средства са по-ефикасви при предаване на информация за емоции и отношения. В някои култури не е прието чрез речта да се предава директно информация за личностните отношения и чувства към партньора в общуването.

Като недостатъци на невербалното общуване се приема:

– ограниченост при изразяване на цялото многообразие на различните видове сигнали (мисли, чувства, преживявания);

Езикът на тялото, очите.

Език на тялото наричаме начина, по който движим тялотото си, стойката, позата, която заемаме, походката, жестовете и изражението на лицето. Изследвания показват, че сигналите, които изпращаме посредством езика на тялото, могат да бъдат класифицирани на:

  • Вродени /генетично заложени/ – например: различните усмихнати изражения се появяват и по лицата на децата, които са родени слепи и глухи. Следователно тези мимики не са заучени или копирани, а по всяка вероятност са вродени;
  • Заучени сигнали – по-голяма част от нашено несловесно поведение е заучено. Например: врътването на главата от едната на другата страна означава „Не”, т.е. несъгласие, отричане, неодобрение. Това е универсално разпространен жест, който е заучен в ранната детска възраст. Когато малкото дете, което хранят, не иска повече да яде, то започва да върти глава от едната на другата страна, за да попречи да му напъхат в устатата поредното количество храна. По този начин детето бързо свиква да използва въртенето на главата в двете посоки като жест на отрицание, нежелание и недоволство.
  • Традиционни сигнали – например: жестът на отрицание в България се различава от този в другите страни.

ПОГЛЕДЪТ е вид мимика, но много по-изразителна. Безкрайното многообразие от изразност се получава при съчетанието на зеницата и движението на мускулите около очите, скулите, клепачите и други фактори. Различават се следните погледи:

  • Делови поглед – при него очите са насочени към въображаем триъгълник, намиращ се на челото на събеседника;
  • Социален поглед – погледът обхваща триъгълна част от лицето на събеседника, между очите и устата;
  • Интимен поглед – погледът минава през очите и се насочва надолу под брадичката, към други части от тялото на съответния човек;
  • Кос поглед „изпод вежди”:

-когато косият поглед е придружен от леко приповдигнати вежди и полуусмика, издава интерес;

-когато  е придружен от свъсени вежди или ако ъгълчетата на устата са извити надолу, този поглед издава подозрителност, враждебност или критичност.

Изследванията показват, че от цялата информация, която получава човешкият мозък:

  • 87 % постъпва през очите;
  • 9 % – през ушите;
  • 4 % – посредством другите усещания

Позата и жестът като източник на информация

Позата е положението на тялото на говорещия. В комуникацията те бележат различни емоционални състояния и отношение към предмета на разговора. Позата ви говори, преди да сте си отворили устата. Позата първа съобщава на човека срещу вас дали проявявате интерес към него и към неговите проблеми, което е твърде съществено за добрите маниери. Позите се делят на следните групи:

  • Включваща и невключваща – включването и невключването описва начина, по който членовете на дадена група включват или не включват хората;
  • Поза „Лице в лице” – това просто означава, че двама души могат да изграждат взаимоотношения един с друг или като се гледат лице в лице, или като седнат един до друг, паралелно, може би ориентирано към трети човек. Ако обстоятелствата не позволяват на хората да подредят цялото си тяло в тези позиции, те ще прибегнат до подреждането на главата, ръцете и краката. Подреждането „лице в лице” обикновено се осъществява във взаимоотношенията „лекар-пациент”, „учител-ученик;
  • Съгласуваност-несъгласуваност – тази категория покрива способността на членовете на дадена група да се имитират един друг. Когато групата е в съгласуваност, техните телесни позиции ще са точни копия едно на друго, а в някои случаи и огледални образи. Хората, които желаят да покажат, че се открояват „над” останалите от групата, могат тенденциозно да заемат несъгласувана позиция. В отношенията „учител-ученик”, „лекар-пациент”, „родител-дете” позите са несъгласувани, за да се покаже статус или значимост.

Някои по-известни пози са:

  1. Кръстосване на крака в седнало положение

– стандартна поза – при нея единият крак е прехвърлен плътно над другия. Това е нормалната позиция при кръстосването на краката и обикновено се тълкува като сигнал за нервност, резервираност или враждебност;

– когато жестът на кръстосаните крака е съчетан със скръстени ръце, означава, че съотвентият човек се е оттеглил вътрешно от разговора.

  1. Кръстосване на краката в изправено положение – например: кръстосани крака и скръстени ръце – това е отбранителна позиция; заключена поза.
  2. Яздене на стол – повечето ездачи на столове са властни натури, които не се колебаят да наложат контрол над други хора или над цялата компания.
  3. Обиране на въображаеми власинки – когато някой не одобрява и не е съгласен с нечие мнение или поведение, но изпитва задръжки да изкаже собствената си гледна точка, то той започва да дава несловесни сигнали, известни под наименованието „Жестове на отклоняването”, тъй като отклоняват вниманието на съответния човек от собственото му премълчано мнение. Един от тях е обирането на въображаеми власинки от дрехата.

ЖЕСТЪТ представлява движение на ръцете, изразяващо желание за убедителност. Жестовете могат да бъдат разделени на няколко групи:

  • Жестове-символи – това са жестове, даващи информация за състяние или мнение, например лат. „V”- обозначаващ знака на победата или кимването с глава за съгласие или несъгласие. Но с тези жестове трябва да се внимава, защото едни и същи символи могат да означават различни неща в различни култури;
  • Жестове – илюстратори – с тяхна помощ допълваме думите, които казваме. Това е друго умение при добрите оратори, които знаят точно как да жестикулират. И обратно, има хора, които могат да провалят ефекта и от най- умните слова, размахвайки некоординирано ръце;
  • Жестове – регулатори – те играят важна роля в началото и края на разговора. Такъв жест е ръкостискането. С него подсказваме добронамереност и желание за сътрудничество;
  • Жестове-адаптатори – те са характерни при проява на силни емоции. Ако получим нещо, което много сме желали, ние размахваме ръце или подскачаме, за да поемем натрупаната положителна емоция.

Някои от най-известните жестове са:

  • Присвиването на раменете с широко отворени длани и повдигнати вежди се приема като знак, че човекът, който го е направил, не разбира какво му говорят;
  • Жестът на пръстена или „Всичко е наред”/ОК/ – този жест става популярен в САЩ през първите години на ХІХ век. Посланието на този жест е съвършено ясен на всички хора в анлоговорящите страни. Но има страни, където този знак носи друго послание. Във Франция той означава „нула”, „нищо”; в Япония – пари, а в някои средиземноморски страни е жест, често използван, за да се каже на някой мъж, че е хомосексуалист.
  • Жестът на вирнатия палец – в някои страни се използва като заместител на знака „ОК”; в други, когато се прави с по-отпуснати палец и длан, този знак се използва от стопаджиите; когато обаче останалите пръсти са силно свити, а палецът стърчи агресивно нагоре, знакът става цинична обида. Напр. в Гърция този знак си е направо несловесна псувня.
  • Знакът “V”  –  по време на Втората световна война  Уинстън Чърчил популяризира този знак със значение на победа /”victory”/, но в този случай се прави с обърната навън длан. В някои страни този знак, направен с длан, обърната навътре се превежда като крайно обидното:”да ти го …”. В много части на Европа този знак означава и „две”.

ЖЕСТОВИ СНОПОВЕ – както и всеки друг език, езикът на тялото също се състои от думи, изречения и знаци за пунктуация. Всеки жест е като отделна дума, а тази дума може да има най-различни смислови значения. Една от най-сериозните грешки, която може да се направи, е да се тълкува един-единствен жест изолирано от другите, съпътстващи го жестове или извън контекста на конкретни обстоятелства. Ето защо, за да превеждаме правилно езика на тялото, трябва винаги да наблюдаваме и да вземаме под внимание целия, така наречен, жестови сноп / съвкупност от няколко жеста/.

Разстояние в деловото общуване

Разстоянието от говорещия до слушателите обикновено се разделя на 4 вида: интимно; лично; социално – консултативно; публично. До къде е границата за интимното? / като се знае, че то е с размери от 0 до 45 или 60 см /. Ако ораторът пожелае да целуне някого от слушателите, което се тълкува като навлизане в интимната зона – то целувката би била израз на онова състояние, при което думите не достигат, за да се изрази емоционалното вълнение. Тук обаче има особеност – препоръчително е целувката да бъде по челото – така се запазва нужното условно разстояние.

Личното разстояние не бива да бъде нарушавано. То е част от личната свобода и следва да се съблюдава.

Социално – консултативното разстояние е около 1,20 м и е характерно за педагогическата реторика.

Публичното разстояние е над 3 м и може да достигне 8 – 10 м. За него е характерно следното изискване:  ораторът трябва да осигури необходимата видимост.