Развитието на финансовите пазари е съпътства всяка пазарна икономика.
Основни участници на финансовите пазари у нас, съгласно действащата нормативна уредба, са инвестиционните дружества, инвестиционните посредници, както и дружествата със специална инвестиционна цел.

Те изпълняват ролята на посредници като привличат свободни парични средства и ги инвестират в дялове, съучастия и ценни книжа. За тях това е бизнес дейност, от която реализират постъпления. Следователно тези субекти извършват инвестиционно посредничество по занятие и развиват функцията си между собствениците на свободните парични средства и потребителите им.

Същност на Инвестиционното посредничество (ИП) – ИП е вид търговска сделка чрез която се прехвърлят права на собственост в/у ЦК и се създават доходи на контрагентите.

Основните Причини за Наличието на Инвестиционното Посредничество са:

– наличието на голям брой собственици на малък паричен капитал чрез който самостоятелно трудно би могло да се направят значителни инвестиции;

– липсата на подготовка и знания на значителна част от инвеститорите;

Икономически изгоди:

– акомулиране на свободни парични средства и насочването им за задоволяване на потребностите от финансови ресурси;
– ускорява се процеса на раздържавяване на публичната собственост и преминаването и в частни ръце;

– постига се управление и преразпределение на риска на съпътстващите инвестиции;

– създаване на условия за формирането на реален и активен капиталов пазар;

Инвестиционни Дружества:

Тяхната Дейност е насочена в привличането на свободни парични средства и инвестирането им в дялове съучастия и ЦК, по този начин те реализират  постъпления и печалба, която е източник на доходи за вложителите, теоретично този доход трябва да бъде съпоставен с алтернативен доход от други финансови операции.

Инвестиционен процес:

1. Избор на инвестиционна политика- цели,стратегия;
2. Анализ на капиталовия пазар;
3. Формиране на портфейла от ЦК;
4. Ревизия на портфейла от ЦК;
5. Оценка на ефективността на портфейла от ЦК
   характеристика: АД,ООД,ТБ;

Разрешение и лиценз от КФН :

Минимален капитал 250 хил.лв, като при учредяването в него се включват- ДЦК, акции и облигации с пазарна стойност /трябва да са най малко 50% от капитала/ и вещни права в/у движими и недвижими вещи /когато няма лиценз за сделки с ЦК за собствена сметка мин капитал е 90 хил. лв/.

При извършване на дейността си ИП е длъжен да защитава интересите на доверителите си, като сключва изгодни сделки и ги предпазва от рисковете съпътстващи сделките. Коректността в търговските отношения изисква ИП да отдели своя портфейл от Ценни Книжа от тези на инвеститорите си.
За да защитава и гарантира интересите им инвестиционния посредник е длъжен да формира 2 вида резерви:

• фонд резерви-общ- трябва да е над 10% от основния капитал, средствата се набират за сметка на печалбата след данъци и са не по малко от 20% от печалбата;
• фонд резерви – специално предназначение – за покриване на определени рискове/ систематичен и специфичен/;

Инвестиционния посредник извършва задълбочен маркетингов анализ/оценка на пазарните позиции и дял, конкурентноспособност на продуктите и услуги, перспективи и оценка на финансово икономическата стабилност, ликвидност на обектите в които ще инвестира.

Разрешени сделки на ИП:

Основна дейност:

-сделки с ЦК (ценни книжа) за собствена или чужда сметка и посредничество да сключва такива сделки;
-поемане на емисии ЦК;
-управление на индивидуални портфейли ЦК или пари;
-държане, попечителство на ЦК или пари;
– риска тази дейност е несъвместима с др търговски сделки, тя е под разрешителен режим от ДКЦК;
Допълнителна дейност:

– Консултации относно ЦК;

– Консултации и анализи на дружества относно финансиране на дейността им;
– Изготвяне на проспекти за публично предлагане на ЦК;

– предоставяне на небанкови заеми за покупка на ЦК;

Видове Инвестиционни Посредници:

1. ИП от чист вид- извършват само основна дейност- сделки с ценни книжа;
2. ИП които не са банка и освен основната дейност извършват и сделки с чужди валута;
3. Банки – банкова дейност + инвестиционно посредничество;
4. ИП обособен от чуждестранно лице с местен клон;

При извършване на сделки с ЦК за чужда сметка ИП трябва да предпочита чуждите интереси пред своите.

Видове инвестиционни Дружества:

1. ИД от отворен тип-акумулира парите на големи групи инвеститори притежаващи общи цели, чрез емисия и пласмент на собствени акции, набрания паричен капитал се инвестира в ЦК формиращи инвестиционния портфейл на ИД, количеството на издаваните и пускани в обръщение акции от ИД е неограничено и те са длъжни след поискване от акционерите да осъществят обратно изкупуване;Устава задължително трябва да учредява основни цели и ограничения на инвестиционната дейност, на основата на отношение към риска и дохода. Трите вида категории са:
   –ИД на растежа– целите са постигане на доход от бързото нарастване на стойността на ЦК;

   -ИД на дохода-целите са осигуряване на стабилен доход при минимален риск;

   -ИД на балансирани инвестиции- целите са увеличаване стойността на ЦК и стабилен доход;

   Характеристики:
   
   – ограниченията са по отношение на вида ЦК;

   – изисквания към активите-портфейла се състои предимно от ЦК приети на регулирания пазар;

   – може да се инвестира на регулирания пазар;

   – може да инвестира в ЦК приети за търговия на чуждестранно регулиран пазар ;

   – може да инвестира в ДЦК /лихвоносни и сконтови/ ;

   – може да инвестира в ЦК които не са на регулирания пазар;

   – може да инвестира в ЦК на други ИД ;

   – не може да инвестира в недвижими имущества;

   – с променлив капитал= на нетната стойност на задължението;

   – може да издава само безналични, обикновени акции с право на 1 глас;

   – задължено е да изкупува акциите си обратно след поискване от акционерите си, при издаването и изкупуването на акциите си ИД постоянно разпределя м/у акционерите си положителният или отрицателният финален резултат от дейността;

   – може да привлече капитал под формата на паричен заем и да го използва само за придобиването на Ак, макс размер на заема може да е до 10% от Ак със срок 3 месеца;

   Инвестиционни дружества от затворен тип – инвеститорите в това дружество реализират доход само от увеличение на цената на акциите на ИД или при преразпределение на печалбата.

Характеристики:

– Изменението на капитала става с решение на ОС- увеличение чрез пускане на нови акции или увеличение на номинала, намаление чрез обезсилване на акциите или с намаление на номинала, вноските в капитала са само парични, има по големи възможности за инвестиране;

– може да издава безналични акции с 1 глас и привилегировани но с 1 глас;

– не може да изкупува акциите си, акционерите могат да ги продадат само на вторичния пазар на моментната цена, няма връзка с нетната стойност на Ак;

– изисквания към Активите -портфейла се състои предимно от ЦК приети на регулирания пазар;

– може да инвестира в ЦК приети за търговия на чуждестранно регулиран пазар до 10% от Ак;

– може да инвестира в ДЦК /лихвоносни и сконтови/ до 30% от Ак;

– може да инвестира в ЦК които не са на регулирания пазар до 10% от Ак;

– може да инвестира в ЦК на други ИД до 10% от Ак;

– не може да инвестира в недвижимо имущество;

– може да привлече капитал под формата на паричен заем и да го използва само за придобиването на Ак, максималния размер на заема може да е до 15% от Ак със срок 6 месеца;

Разлики между Инвестиционно дружество и Иинвестиционен Посредник

– ИП не може да обединява портфейлите на инвеститорите си , ИД не може да ги отделя;
– при несъстоятелност- ИП и инвеститорите носят разделна отговорност, ИД и инвеститорите отговарят с формирания капитал и общ портфейл;

Видове Инвестиционни Посредници

– инвестиционен посредник, който извършва само специалния предмет на дейност; инвеститори (банки, застрахователни дружества, пенсионни компании и др.);
– това в известна степен повишава доверието към тези дружества;

– дружествата са задължени да разпределят като дивидент не по-малко от 90 на сто от печалбата за финансовата година. Те са освободени от налози.
Облагат се само дивидентите, които получават акционерите
Размерът на данъка е 5 на сто и е окончателен (чл.194 от ЗКПО);
– нямат право да осъществяват дейностите по експлоатация и под
държане на придобитите недвижими имоти или събиране на придобити
те вземания. За целта те трябва да сключат договори с т.нар. обслужва
щи дружества, които са специализирани в съответния бранш и те поемат
всички рискове, свързани с управлението на придобитите активи.
ДСИЦ могат да осъществяват следните сделки:
– набиране на средства чрез издаване на ценни книжа;
– покупка на недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти, извършване на строежи и подобрения с цел предоставянето им за управление, отдаване под наем, лизинг или аренда и продажбата им или покупко-продажба на вземания;

Договорни фондове

Четвъртият субект, който осъществява инвестиционно посредничество е договорният фонд известен още като взаимен фонд.

Съгласно чл. 164 от ЗППЦК Договорният фонд е обособено имущество с цел колективно инвестиране в ценни книжа на парични средства, набрани чрез публично предлагане на дялове, което се осъществява на принципа на разпределение на риска от управляващо дружество.

Това е приемлива алтернатива за непрофесионални инвеститори, защото освен спестовна функция, по подобие на банковите депозити, имат и инвестиционен характер.

Така придобивайки дял от професионално управляван портфейл, за него е по-лесно, безрисково и необременяващо, отколкото сам да проучва и анализира пазара и да купува ценни книжа. Освен това, индивидуалният инвеститор може да се включи в договорния фонд с минимална сума,
докато за структурирането на собствен диверсифициран портфейл са необходими значителни средства.

Доходността от инвестициите в договорен фонд се формира от увеличаване на стойността на дяловете им. Цената на дяловете се определя на базата на нетната стойност на активите на фонда. Също както инвестиционните дружества от отворен тип и те са длъжни постоянно да предлагат публично дяловете и да ги изкупуват обратно (всеки ден или няколко пъти в седмицата управляващите дружества обявяват емисионната стойност / курс продава/ и цена на обратно изкупуване /курс купува/).

Характерно за договорните фондове е, че те нямат право да изкупуват своите дялове преди да са набрани 500 000 лв. капитал. Този минимален размер трябва да бъде достигнат до една година след получаването на разрешение за организация и управление на договорен фонд. Договорните фондове са обособено имущество /неперсонифицирани дружества, за които се прилагат някои от разпоредбите на Раздел XV Дружество“ от Закона за задълженията и договорите. Това от своя страна спестява усложнени административни процедури и свързаните с тях разходи, характерни за инвестиционните дружества. Отпада необходимостта от провеждане на общо събрание на акционерите, не се изплащат възнаграждения на Съвета на директорите и други. Плаща се единствено такса на управляващото дружество. Тази по-голяма оперативност и икономичност рефлектира и върху доходността на инвеститорите;

Договорния фонд няма изисквания за минимален капитал. Той започва да набира капитал преди да притежава каквито и да е активи. Първите дялове се продават по номинална стойност (тя се приема за нетна стойност на активите). За да са защитени инвеститорите, в срок до една година от получаване на разрешението за организиране и управление на договорен фонд, нетната стойност на активите му трябва да достигне минимум 500 000 лв.;

Инвестиционното дружество емитира само акции, докато договорният фонд емитира дялове

От гледна точка на риска и доходността, договорните фондове могат да бъдат:

Агресивни

Балансирани

Консервативни

Изборът на фонд зависи преди всичко от инвестиционния хоризонт на инвеститора и склонността му към поемане на риск.

Агресивен фонд в него се инвестира, когато се търси бърза печалба, но съществува и висока несигурност в достигане на поставените цели. Балансиран фонд – при него целта е както нарастване стойността на дяловете, така и ограничаване на риска и разпределяне на стабилен доход. Консервативен фонд – целта му е осигуряване на стабилен доход на инвеститорите. носят фиксиран доход, който по правило е по-нисък, но рискът е сведен до минимум.

Подлежат на контрол от Комисията за финансов надзор). Основните положителни моменти при инвестициите в договорни фондове са: професионалното управление на набраните средства и ликвидността, тъй като дяловете могат да се продават във всеки един момент. Диверсификацията на риска също е предимство. Освен това, подобно на инвестиционните дружества от отворен тип, покупката и последващата продажба на дялове са освободени от данъци (Закон за данъците върху доходите на физическите лица).
Инвестиционното посредничество е вид търговско-финанова дейност, чрез която се прехвърлят права на собственост върху ценни книжа. Дейността на инвестиционните посредници е насочена в привличане на свободни парични средства и инвестирането им в дялове, съучастия и ценни книжа.

Чрез инвестиционните дружества и инвестиционните посредници се акумулират свободни парични средства и се задоволяват потребностите от финансов ресурс на бизнес дейностите; постига се управление и преразпределение на риска, съпътстващ инвестициите; ускорява се процесът на раздържавяване на публичната собственост; създават се условия за формиране на реален и активен капиталов пазар.

Основният субект, участващ в инвестиционното посредничество според Закона за публичното предлагане на ценни са инвестиционните дружества.
Това са акционерни дружества, чийто предмет на дейност е инвестиране в ценни книжа, освен в ценни книжа на учредителите.

Вторият субект, който осъществява инвестиционно посредничество, е инвестиционният посредник. Само инвестиционните посредници могат да извършват приемане и предаване на нареждания във връзка с ценни книжа, включително посредничество при ценни книжа; изпълнение на нареждания за покупка или продажба на ценни книжа за сметка на клиенти; сделки с ценни книжа за собствена и за чужда сметка, както и посредничество при сделки с ценни книжа, сключване на такива сделки; поемане на емисии на ценни книжа; управление на индивидуални портфейли от ценни книжа и/или пари; предоставяне на индивидуални инвестиционни консултации.

Третият субект, който извършва инвестиционно посредничество, е дружеството със специална инвестиционна цел. То е публично дружество, което инвестира паричните средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в недвижими имоти или във вземания.

Четвъртият субект, който осъществява инвестиционно посредничество, е договорният фонд. Той представлява схема за колективно инвестиране, аналог са популярните в света взаимни фондове. Функционират на същият принцип, по който работят инвестиционните дружества от отворен тип.