Какво е електронен магазин?

Електорният магазин е уеб сайт, чрез който се осъществяват продажби на стоки през Интернет. Или казано просто – това е електронен бизнес, най-близкият до традиционната търговия.

Електронният магазин представлява софтуер (програма), която позволява на търговеца да представи стоките и услугите си в интернет, а  клиентите – да изберат желаната стока и да извършат заплащане по някой от предвидените начини.

Всеки търговец на едро или дребно може да обяви стоките/услугите си в интернет и да започне да осъществява продажби онлайн. За да имате онлайн магазин не е необходимо непременно да имате и реален магазин. Можете да развивате Вашата търговия изцяло в интернет. Поръчките може да получавате на посочен от Вас имейл и в административната част от интернет магазина Ви.

Плащанията се осъществяват чрез наложен платеж, пощенски паричен превод или системи на BORIKA, Epay, PeyPal и други. Не е задължително плащанията да се осъществяват по банков път. Повечето собственици на интернет магазини в България използват най-вече метод за приемане на плащания чрез наложен платеж тъй като това е най-използваният от българските потребителите метод.

Каква информация подават в НАП електронните магазини?

Информация, която следва да подадат търговците с електронни магазини е:

  1. Наименование на електронния магазин.
  2. Наименование на домейна на електронния магазин.
  3. Когато се използва онлайн платформа: уеб адрес на онлайн платформата; уеб адрес (линк), водещ към магазин на лицето в платформата или към страница с всички предлагани чрез платформата стоки/услуги; име/псевдоним/идентификатор, под които се предлагат стоките/услугите в платформата.
  4. Вид на продаваните стоки/услуги.
  5. Информация за лицето, извършващо продажби чрез електронния магазин:

– за ЮЛ и ЕТ: ЕИК; наименование; седалище и адрес на управление; адрес, на който се упражнява дейността, електронен адрес за кореспонденция; телефон за връзка;

– за ФЛ: име, фамилия, адрес, на който се упражнява дейността; електронен адрес за кореспонденция; телефон за връзка.

  1. Дата на подаване на информацията за електронния магазин в НАП.
  2. Дата на акта на НАП за заличаване на електронния магазин от публичния списък.
  3. Дата на подаване на информация в НАП за прекратяване на дейността на електронния магазин.

Изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин

Лице , което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП.

Информацията  се подава отделно за всеки електронен магазин, чрез който се извършват продажби.

При промяна на данните актуална информация се подава в 7-дневен срок от настъпване на промяната.

При прекратяване на дейността по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин информация за това обстоятелство се подава  в 7-дневен срок от прекратяване на дейността.

Лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, са длъжни да съхраняват в сроковете  от ДОПК ( Данъчно-осигурителен процесуален кодекс) създаваната чрез софтуера на електронния магазин информация (текуща база данни и архивни копия на базата данни) и при поискване от органите по приходите да осигурят достъп до нея с възможност за експорт и копиране на данни.“

Срокове от ДОПК включват :

Счетоводната и търговската информация, както и всички други сведения и документи от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски се съхраняват от задълженото лице по реда, установен в Закона за Националния архивен фонд, в следните срокове:

  1. ведомости за заплати – 50 години;
  2. счетоводни регистри и финансови отчети – 10 години;
  3. документи за данъчно-осигурителен контрол – 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани;
  4. всички останали носители – 5 години.

След изтичането на срока за съхранението им носителите на информация (хартиени или технически), които не подлежат на предаване в Националния архивен фонд, могат да се унищожават.

Задължените лица, които при създаването и обработката на цялата или на част от информацията използват информационни системи, продукти или архиви, съхраняват създадените данни в електронен вид за същите периоди независимо от съхранението им на друг носител. Тези задълженията имат и правоприемниците на задължените лица.

Източници:

https://bg.wikipedia.org/wiki/

https://help.superhosting.bg/

https://webbuild.bg/bg/