Какво представлява трудовият договор?

Трудовият договор е официалният и основен документ, който определя трудовото правоотношение между работодателя и работника.  В него се уговарят задълженията и правата на всяка една от страните в това правоотношение. Трудовият договор се сключва в писмена форма между работник или служител и работодател. Законът изисква трудовият договор да бъде сключен преди постъпването на работа, т.е. преди да започне неговото реално изпълнение.Той  се дели на няколко подвида според различията в основните му клаузи.

Видове трудови договори

Според времетраенето си трудовите договори се делят на два основни вида: безсрочни и срочни.

1.Безсрочен трудов договор

Сключен за неопределено време се смята трудовият договор, в който не е определен срокът на неговото изпълнение.

2.Срочен трудов договор

Срочните договори се сключват само при наличието на изрично предвидените в чл. 68 от КТ основания.

– до изтичане на определен срок;

– до завършване на определена работа;

– за заместване на служител;

– за изпълнение на временни, сезонни и краткотрайни работи;

3. Трудов договор със срок на изпитване

Договорът се сключва, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява. Договорът със срок за изпитване има характер на предварителен договор. При сключването му следва да се посочи какъв е окончателно сключения трудов договор – безсрочен или срочен. В договора се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване, а ако това не е уговорено, се приема, че срокът е уговорен в полза и на двете страни.

Срокът за изпитване е с продължителност до 6 месеца и включва само реално отработено време. Затова, с времето, през което работникът или служителят ползва законоустановен отпуск или поради други причини не работи, се удължава срокът за изпитване.

През време на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор.

За една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж.

Страната, в чиято полза е уговорен срокът за изпитване, има право до изтичане на уговорения срок да прекрати договора без предизвестие.

Трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване.

4. Трудов договор за допълнителен труд

Съществуват два вида договори за допълнителен труд

– трудов договор за допълнителен труд при друг работодател – мястото и характерът на работата, за която се сключва договор за външно съвместителство, се уговаря на общо основание между страните, като при всеки трудов договор. Трудовите задължения по този втори трудов договор се изпълняват извън установеното работно време по основния трудов договор.

– трудов договор по допълнителен труд при същия работодател – предпоставките за сключване на трудов договор за допълнителен труд при същия работодател са  три основни : съществуване на основно трудово правоотношение между страните; предметът на работа по договора за допълнителен труд да е различен от основното правоотношение; уговорената работа да се извършва извън установеното работно време по основния трудов договор.

5. Трудов договор за работа до 5 дни в месеца

Този трудов договор може да се сключва за работа през определен ден от месеца. Такива трудови договори могат да се сключват с няколко работодатели. Когато служителят работи при един работодател не повече от 40 часа на месец, времето не се признава за трудов стаж.

6. Трудов договор за ученичество – стаж

Предмет на този трудов договор е придобиване на определена професия или занаят, уговорени в договора. От тук се разкриват двете насрещни задължение, които имат страните по него. Работодателят предоставя обучение, а ученикът усвоява професията или занаята. Основните характеристики на договора за ученичество са:

– Обучението се извършва в процеса на работа.

– Ученикът предоставя работната си сила.

– Дължи се трудово възнаграждение на ученика, което е минимум 90% от минималната работна заплата.

– Максималната продължителност на договора може да бъде 6 месеца.

– Задължение на работодателя е да осигури работа на ученика, ако той завърши успешно обучението си.

– Ученикът се задължава да работи при работодателя през уговорения в договора срок.

– Имуществената отговорност на работодателя при неизпълнение на задълженията му (осигуряване на уговорената работа на ученика) се начислява в размер на тримесечното му трудово възнаграждение.

– Имуществената отговорност на ученика при не заемане на предложената му работа също не може да надвишава трикратно размера на трудовото му възнаграждение.

Необходимо съдържание на трудовия договор.

То е задължително по закон и е установено в Кодекса на труда. За да възникне трудов договор, работодателят и служителят трябва да са съгласни със задължителните елементи от договора. Тези елементи са следните:

1. Данни на работодателя – юридическo лице или едноличен търговец – име на фирмата, седалище и адрес на управление, ЕИК, името на лицето или лицата, които го представляват, единен граждански номер или личен номер – за чужденец;
2. Данни на служителя – име, постоянен адрес, ЕГН, вид и степен на притежаваното образование;
3. Място на работа – това са териториалните граници, където служителят ще предоставя работната си сила. За място на работа се смята седалището на фирмата, с което служителят е сключил трудов договор, ако не е уговорено друго или не следва от характера на работата;
4. Работно място – отдел, сектор, цех или друго обособно място, където служителят ще изпълнява трудовата си функция;
5. Наименованието на длъжността – съобразно длъжностното щатно разписание на характера на работа – това е трудовата функция на служителя, която се определя от предмета на дейност, извършвана от служителя и най- често в трудовия договор се посочва, че характерът на работа е определен съобразно длъжностната характеристика;
6. Дата на сключване на договора и началото на неговото изпълнение – тези две дати могат да бъдат различни, служителят има право да се яви, за да започне изпълнение на трудовите си функции в 7 дневен срок от получаване на екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението до НОИ за сключване на съответния договор;
7. Времетраене на трудовия договор – безсрочен трудов договор или за определен срок. В случай че договорът е срочен, се посочва и съответния срок – конкретна дата или съответно до завършване на определена работа, до завръщане на заместван служител или до провеждане и спечелване на конкурс;
8. Размерът на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски -когато на служителя се полага повече от един вид платен годишен отпуск, в договора се изписват поотделно дните отпуск спрямо вида им. В тези случаи не се допуска сумиране на дните от различни отпуски и общото изписване на сбора им в трудовия договор;
9. Срок на предизвестие – срокът на предизвестие трябва да бъде еднакъв за двете страни по трудовия договор и зависи от неговия вид:

– безсрочен – 30 дни, доколкото страните не са договорили по- дълъг срок, но не повече от 3 месеца.

– срочен – 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора

– за допълнителен труд – 15 дни

Ако не е посочен краен срок, се счита, че е уговорен минималният по закон срок за предизвестие;

10. Основното и останалите допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане – основното и допълнителното възнаграждение трябва да бъдат описани поотделно:

– основно възнаграждение за длъжността, изписано цифром и словом

– допълнително възнаграждение за прослужено време

– други допълнителни възнаграждения, ако такива се дължат – в левове и проценти, в зависимост от характера на плащане;

11. Продължителност на работния ден или седмица – съобразно договореното.

Източници на информация:

https://www.mlsp.government.bg